Очарованието на белите нощи
Cанкт Петербург. При споменаване на този северен град в съзнанието изникват приказни дворци, музеи, катедрали и мостове през величествената Нева.
Силуетът на Петропавловската цитадела, корабчето на островърхата кула на Адмиралтейството, величественият Зимен замък, където се намира Ермитажът, Ростралните колони… Петербург има доста знаци и няма по какъв начин да е другояче, тъй като самият той, творението на Петър Велики, е знак в историята на Русия. Но туристите, стичащи се всяка година към Северната Венеция, знаят, че един от основните му знаци са белите нощи. Пушкин е възпял явлението като „ Сливане на две зори – утринна и вечерна “. Астрономическата прозаичност на това изумително събитие е следната: Санкт Петербург се намира на широчина 59,9°. В кулминационната точка на астрономическата среднощ слънцето едвам се скрива зад хоризонта, а градът се вижда като измежду бял ден. Периодът на белите нощи стартира през май и свършва в края на юли.
А в този момент си представете единствено: съвсем среднощ е, само че слънцето едвам се скрива зад невския небосвод (за да изгрее още веднъж след няколко часа), небето е чисто и ярко, във въздуха се носят солени балтийски бризове и омайни аромати на разцъфтял люляк. И да не си романтик по душа, няма по какъв начин да не станеш подобен в една от сходните нощи. Изглежда, това го усещат и петербургците, и гостите на града, които изпълват улиците, крайбрежните булеварди и кафенетата, обхванати от възприятие на всеобща наслада. Градът се потапя в празнична атмосфера за две седмици. Сезонът на белите нощи е изпълнен с музикални фестивали, развлечения и атракции за всеки усет и за всеки портфейл.
Програмата на обичайния интернационален Фестивал на белите нощи включва осъществявания на типичен произведения от известни музиканти и танцьори на Дворцовия площад пред Ермитажа. През годините там са се организирали концерти на поп и рок звезди от международен сан. Пред Ермитажа са пели " Ролинг Стоунс ", Пол Макартни и доста други. Тазгодишната красива нощна приказност стартира в деня на града - на 27 май. Смята се, че Петербург е бил учреден точно на този ден през 1703 година - Деня на Светата Троица съгласно православния християнски календар. Тогава Петър І положил първия камък на крепостта в устието на река Нева, на Заешкия остров. Крепостта е била наречена Санкт Питербурх, а след това и самият град.
Очаква се участниците на фестивала да пеят, свирят и танцуват пред Ермитажа през целия интервал на белите нощи, чак до приключването им и завръщането на черните. А пък Ермитажът, този голям културно-исторически музей, учреден от Екатерина ІІ през 1764 година, се зае с организацията на гала за изпращането им. Досега това е ставало с поетични рецитали в Дворцовата библиотека или посещаване на Храма на св. Александър Невски. Други години е имало любопитни срещи с обитаващите подземието на Ермитажа - особено подготвени котки мишелови, нощна разходка по покрива на музея...
И тази година дворецът ще пази до последно в загадка програмата на финалната гала.
Всяка година изпращането е друго, само че наложително завършва със запалване на древен фенер до Ермитажа.
Очаква се и сцената на Мариинския спектакъл да проработи в обичаен " нощен режим ", с цел да зарадва петербургците и гостите с най-хубавите балети, оперни постановки и осъществявания на световноизвестни симфонични и камерни оркестри.
Има една детска приказка за мравката, дето не съумяла да се върне вкъщи преди залез-слънце, тъй като вратите на мравуняка се затваряли тъкмо на часа. Сещаме се за нея, когато някъде към три през нощта тръгваме да се прибираме, а мостовете са вдигнати. Следва разходка по Невски проспект. И, между другото, в Петербург има най-малко двадесетина моста, които се подвигат в друго време на нощта - сред среднощ и ранна заран. От няколко години мостовете към този момент и пеят и разперването на " крилата " им става под съпровода на класическа музика.
През самото сърце на града минава основната му артерия, дълга съвсем 4,5 км – Невски проспект. Този бул., прочут в света не по-малко от Шан-з-Елизе или Бродуей, е връстник на самия град, възпят от мнозина съветски писатели и поети, Достоевски и Гогол в това число.
Разходката по Невски проспект е като прелистване на страници история. Всяка ера оставя върху него следите си. На проспекта и площадите към него са ситуирани театри, музеи, кина и библиотеки. Той играе значима роля в културния и публичния живот на града и неслучайно още от времето на Пушкин е възпят като " умствена, книжна, духовна улица ".
Там могат да бъдат видени и разнообразни храмове - православната Казанска катедрала, Арменската черква, лутерански храм на свети Петър и Павел, холандска черква и католическата черква на света Екатерина. Главната петербургска улица демонстрира огромна верска толерантност, както отбелязва Александър Дюма в своето " Пътешествие в Русия ". Писателят посещава Санкт Петербург през 1855 година
В актуалния си тип " Невски " е истински калейдоскоп от цветни фрагменти. Улицата с извънредно разнородни здания, непрекъснато пулсиращ витален темп и непрекъснат поток от хора оставя незабравими усещания.
Това е в действителност бул. на контрастите. Човек с оранжева риза кани на британски туристи на разходка с корабче по Нева, тананикайки мелодия от сериала " Бандитският Петербург ", различен пък прави фотоси с декоративни гълъби и ги предлага на туристите за " кой колкото даде ".
Един от най-необичайните фестивали, обхващащ интервала на белите нощи, е рибният или Денят на корюшката - денят е отдаден на една дребна рибка, която се счита за основен гастрономичен знак на Санкт Петербург (има и подобен!). Макар Денят на корюшката да е относително млад празник (за първи път се празнува през 2002 г.), той има солидна историческа основа. Още през 1708 година, когато строителството на Петербург е било първоначално си, а Русия е водила тежка война с Швеция, Петър І е наредил в новия град на Нева да се организира огромно пиршество с вкусната рибка.
Корюшката е толкоз известна измежду петербургци, че на няколко пъти се е предложило да й се издигне монумент на някой от булевардите.
Санкт Петербург с право се назовава музей под намерено небе. Тук срещите с прелестното се случват на практика на всяка крачка и има толкоз доста забележителности, че туристите остават очаровани вечно. Но необикновен сексапил и тайнственост му придават белите нощи, когато времето като че ли губи граници, предметите не хвърлят сенки и всевъзможни чудеса са вероятни. Един дребен интервал, когато хората се отърсват от делничната суетност и грижи и се трансформират в сантиментални мечтатели. Поне за месец и половина.
Силуетът на Петропавловската цитадела, корабчето на островърхата кула на Адмиралтейството, величественият Зимен замък, където се намира Ермитажът, Ростралните колони… Петербург има доста знаци и няма по какъв начин да е другояче, тъй като самият той, творението на Петър Велики, е знак в историята на Русия. Но туристите, стичащи се всяка година към Северната Венеция, знаят, че един от основните му знаци са белите нощи. Пушкин е възпял явлението като „ Сливане на две зори – утринна и вечерна “. Астрономическата прозаичност на това изумително събитие е следната: Санкт Петербург се намира на широчина 59,9°. В кулминационната точка на астрономическата среднощ слънцето едвам се скрива зад хоризонта, а градът се вижда като измежду бял ден. Периодът на белите нощи стартира през май и свършва в края на юли.
А в този момент си представете единствено: съвсем среднощ е, само че слънцето едвам се скрива зад невския небосвод (за да изгрее още веднъж след няколко часа), небето е чисто и ярко, във въздуха се носят солени балтийски бризове и омайни аромати на разцъфтял люляк. И да не си романтик по душа, няма по какъв начин да не станеш подобен в една от сходните нощи. Изглежда, това го усещат и петербургците, и гостите на града, които изпълват улиците, крайбрежните булеварди и кафенетата, обхванати от възприятие на всеобща наслада. Градът се потапя в празнична атмосфера за две седмици. Сезонът на белите нощи е изпълнен с музикални фестивали, развлечения и атракции за всеки усет и за всеки портфейл.
Програмата на обичайния интернационален Фестивал на белите нощи включва осъществявания на типичен произведения от известни музиканти и танцьори на Дворцовия площад пред Ермитажа. През годините там са се организирали концерти на поп и рок звезди от международен сан. Пред Ермитажа са пели " Ролинг Стоунс ", Пол Макартни и доста други. Тазгодишната красива нощна приказност стартира в деня на града - на 27 май. Смята се, че Петербург е бил учреден точно на този ден през 1703 година - Деня на Светата Троица съгласно православния християнски календар. Тогава Петър І положил първия камък на крепостта в устието на река Нева, на Заешкия остров. Крепостта е била наречена Санкт Питербурх, а след това и самият град.
Очаква се участниците на фестивала да пеят, свирят и танцуват пред Ермитажа през целия интервал на белите нощи, чак до приключването им и завръщането на черните. А пък Ермитажът, този голям културно-исторически музей, учреден от Екатерина ІІ през 1764 година, се зае с организацията на гала за изпращането им. Досега това е ставало с поетични рецитали в Дворцовата библиотека или посещаване на Храма на св. Александър Невски. Други години е имало любопитни срещи с обитаващите подземието на Ермитажа - особено подготвени котки мишелови, нощна разходка по покрива на музея...
И тази година дворецът ще пази до последно в загадка програмата на финалната гала.
Всяка година изпращането е друго, само че наложително завършва със запалване на древен фенер до Ермитажа.
Очаква се и сцената на Мариинския спектакъл да проработи в обичаен " нощен режим ", с цел да зарадва петербургците и гостите с най-хубавите балети, оперни постановки и осъществявания на световноизвестни симфонични и камерни оркестри.
Има една детска приказка за мравката, дето не съумяла да се върне вкъщи преди залез-слънце, тъй като вратите на мравуняка се затваряли тъкмо на часа. Сещаме се за нея, когато някъде към три през нощта тръгваме да се прибираме, а мостовете са вдигнати. Следва разходка по Невски проспект. И, между другото, в Петербург има най-малко двадесетина моста, които се подвигат в друго време на нощта - сред среднощ и ранна заран. От няколко години мостовете към този момент и пеят и разперването на " крилата " им става под съпровода на класическа музика.
През самото сърце на града минава основната му артерия, дълга съвсем 4,5 км – Невски проспект. Този бул., прочут в света не по-малко от Шан-з-Елизе или Бродуей, е връстник на самия град, възпят от мнозина съветски писатели и поети, Достоевски и Гогол в това число.
Разходката по Невски проспект е като прелистване на страници история. Всяка ера оставя върху него следите си. На проспекта и площадите към него са ситуирани театри, музеи, кина и библиотеки. Той играе значима роля в културния и публичния живот на града и неслучайно още от времето на Пушкин е възпят като " умствена, книжна, духовна улица ".
Там могат да бъдат видени и разнообразни храмове - православната Казанска катедрала, Арменската черква, лутерански храм на свети Петър и Павел, холандска черква и католическата черква на света Екатерина. Главната петербургска улица демонстрира огромна верска толерантност, както отбелязва Александър Дюма в своето " Пътешествие в Русия ". Писателят посещава Санкт Петербург през 1855 година
В актуалния си тип " Невски " е истински калейдоскоп от цветни фрагменти. Улицата с извънредно разнородни здания, непрекъснато пулсиращ витален темп и непрекъснат поток от хора оставя незабравими усещания.
Това е в действителност бул. на контрастите. Човек с оранжева риза кани на британски туристи на разходка с корабче по Нева, тананикайки мелодия от сериала " Бандитският Петербург ", различен пък прави фотоси с декоративни гълъби и ги предлага на туристите за " кой колкото даде ".
Един от най-необичайните фестивали, обхващащ интервала на белите нощи, е рибният или Денят на корюшката - денят е отдаден на една дребна рибка, която се счита за основен гастрономичен знак на Санкт Петербург (има и подобен!). Макар Денят на корюшката да е относително млад празник (за първи път се празнува през 2002 г.), той има солидна историческа основа. Още през 1708 година, когато строителството на Петербург е било първоначално си, а Русия е водила тежка война с Швеция, Петър І е наредил в новия град на Нева да се организира огромно пиршество с вкусната рибка.
Корюшката е толкоз известна измежду петербургци, че на няколко пъти се е предложило да й се издигне монумент на някой от булевардите.
Санкт Петербург с право се назовава музей под намерено небе. Тук срещите с прелестното се случват на практика на всяка крачка и има толкоз доста забележителности, че туристите остават очаровани вечно. Но необикновен сексапил и тайнственост му придават белите нощи, когато времето като че ли губи граници, предметите не хвърлят сенки и всевъзможни чудеса са вероятни. Един дребен интервал, когато хората се отърсват от делничната суетност и грижи и се трансформират в сантиментални мечтатели. Поне за месец и половина.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ